Биоразнообразието е нашето живо общо достояние – основата на живота и общите блага. Ние сме част от природата, а не нейни господари и собственици; да се претендира за права на интелектуалната собственост (патенти) върху формите на живот, живите ресурси и живите процеси е етическо и екологично и икономическо извращение.
Земеделието по своята същност е управление на биоразнообразието, въпреки че през последните векове то е по-скоро борба срещу него. Човешката дейност до момента едностранно е насочена към увеличаване, предимно на добивите, чрез елиминиране на биоразнообразието.
Разнообразието е важен компонент за осигуряване на устойчивостта на биологичните системи: то благоприятства способността за адаптиране към промените. В селското стопанство устойчивостта е от съществено значение за справянето с текущите климатични промени.
За съжаление обаче, съвременните агропромишлени системи са се развили около визия за ефективност, основана на еднообразие, производствена специализация и монокултури, за сметка на разнообразието и следователно на адаптивността и устойчивостта във времето.
От приблизително 750-те растителни вида, култивирани и консумирани в световен мащаб през последните векове, само 30 вида сега са от съществено значение за производство и само три (пшеница, ориз и царевица) представляват основата за човешкото хранене (FAO, 1997). В момента 12 растителни вида и 5 животински вида задоволяват 70% от хранителните нужди на над 7 милиарда души. В резултат на разширяването на селското стопанство се наблюдава масово обедняване на видовете, отразено в: загуба на местообитания за видове, които не се поддържат от човека, изчезване на видове, намаляване на генетичното разнообразие в популациите на културите.
От средата на ХХ век, комбинацията от високо механизирано индустриално земеделие, отглеждане на монокултури и повишена за зависимост от високодобовни хомогенни култури на трите най-важни култури в света – пшеница, ориз и царевица – доведоха да 90% намаление на генетичното разнообразие на нашата храна. Само пет гигантски агро-бизнес корпорации отглеждат и продават 40% от всички семена в света. Техният бизнес модел налага използването на монокултури като единственото решение за производство на повече храна за сметка на биоразнообразието и нововъденията и на малките, местни и високо приспособими селекция. Зависимостта от хомогенни, с генетично ограничено култури, които се отглеждат като монокултури е високо рискова стратегия. Само един патоген може да унищожи цялата реколта тъй като всички растения са идентични и слабото място в тяхната генетична броня се експлоатира лесно.
Биоразнообразието и земеделието са тясно свързани. Благоприятната за насекоми земеделска земя, богата на храна и осигуряваща подслон, увеличава производството на храни. Известно е, че колкото по-малко интензивно е земеделието, толкова по-голямо е разнообразието от растения и животни в полетата, привличайки множество птици, насекоми и т.н. Интензивното производство в даден район обаче не бива да ограничава биоразнообразието около него. Можем да говорим за функционално биоразнообразие за земеделието, защото то осигурява:
- Правилна структура и функции на почвата
- Плодородие и продуктивност на почвата
- Опрашване на растенията
- Местообитания за естествени врагове на вредителите по културите
- Защита от водна и вятърна ерозия
- Кръговрат на хранителните вещества в природата (включително разграждане на отпадъци) Контрол върху правилния воден цикъл в природата
- Разнообразие от организми в променящ се климат
- Поддържане на добри условия за живот на местните общности
Сред явленията, причинени от намаляването на разнообразието на нашите селскостопански системи, можем да посочим:
- Загуба на знания за местните сортове от страна на земеделските производители и с това по-голяма зависимост от семенарската индустрия и по-малка автономност при вземането на решения;
- Уеднаквяване и унифициране на селскостопанския пейзаж с последваща загуба на функционално биоразнообразие (например опрашващите насекоми);
- Замърсяване на околната среда и нарушаване на равновесието в екосистемите;
- Разделяне между света на производителите и този на потребителите.
За семената, които са в основата на селското стопанство, с модернизацията през миналия век това означаваше:
- Унифициране и опростяване на нашите селскостопански системи, с загуба на почти 80% от разнообразието на сортовете, отглеждани в световен мащаб, и само девет вида (от над шест хиляди, които човекът е отглеждал през времето) осигуряват 67% от количеството храна, произвеждано в световен мащаб, с голяма еднородност на разнообразието в рамките на културите. Например, в случая с ориза само 4 сорта покриват около 65% от засятата площ, докато при картофите този процент достига 75%;
- Концентрация на пазара на семена и средства за производство с 4 мултинационални агрохимически компании, които днес притежават над 60% от световните продажби на семена и свързани с тях пестициди.
Опазването на биоразнообразието е необходимо условие за поддържане на почвеното плодородие и селскостопанската производителност. Защитата на биоразнообразието ще се отплати по отношение на добива и качеството. Следователно, селското стопанство, като човешка дейност, най-близка до природата, носи огромна отговорност за опазването на биоразнообразието и поддържането на възможно най-високото му ниво. Земеделските производители могат да се подготвят за екстремни метеорологични явления. Поддържането на биоразнообразието предоставя на стопанствата възможност съзнателно да разнообразят производството си – култивирайки различни растителни видове и сортове, за да намалят отрицателното въздействие например на сушата или прекомерните валежи върху производството и финансовите резултати.
Биоразнообразието в селското стопанство играе важна роля за запазването на културната идентичност на местните общности. Това се отнася за предаването на традиционни знания, културна идентичност, кулинарно изкуство, ритуали и местни празници