Патенти върху семена – приватизирана природа
Патентите са били създадени първоначално с цел защита на изобретения в областта на индустриалните стоки. През последните години обаче все повече патенти се издават и за живи организми като домати или тикви или дори животни. Това има пагубни последици.
Изобретенията могат да бъдат защитени с патент. В резултат на това другите лица са изключени от използването им или трябва да заплащат лицензионна такса за това. При подаване на заявка патентното ведомство проверява дали са изпълнени критериите „новина“, „изобретателска дейност“ и „промишлена приложимост“. Ако патентът е регистриран в Европейското патентно ведомство (ЕПВ), той може да влезе в сила веднага във всички 38 държави членки на Европейската патентна конвенция (ЕПК), включително и в България.
Патентоспособност на растенията
Съгласно член 53б от Европейската патентна конвенция (ЕПК) сортовете растения и породите животни, както и биологичните методи за селекция, не са патентоспособни. Този принцип беше смекчен в края на 90-те години с въвеждането на директива, според която растенията са патентоспособни, стига „изобретението“ (например определена устойчивост) да не е ограничено до един растителен сорт. За разлика от правото за защита собствеността върху сортовете, един патент може да обхваща голям брой растителни сортове.
Хроника на присвояването на природата
Първоначално бяха патентовани предимно генетично модифицирани растения, но оттогава са добавени стотици патенти за конвенционално отгледани растения. Два прецедента (патент за домати и патент за броколи) предизвикаха в Европейското патентно ведомство принципен дебат относно патентоспособността на конвенционално отглеждани растения и животни, който продължава и до днес. Междувременно на политическо равнище в Европа съществува широко съгласие, че конвенционално отглежданите растения не трябва да бъдат патентоспособни. Това вече беше поискано от Европейския парламент в резолюция от 2012 г. През 2017 г. Европейската комисия заяви в становище, че директивата на ЕС за биотехнологиите трябва да се тълкува по този начин. Съветът на администрацията на Европейската патентна организация, в който са представени всички 38 държави членки, включително България, се присъедини към тази интерпретация и измени правилника за прилагане на ЕПК в този смисъл. През декември 2018 г. обаче Апелативният съвет на ЕПВ стигна до заключението, че това ново правило противоречи на правилата на ЕПК и следователно не може да се прилага. Понастоящем правната ситуация е изключително неясна.
Последиците от патентоването
В противоречие с първоначалната си цел да защитават изобретенията и по този начин да стимулират иновациите, патентите върху семена значително възпрепятстват иновациите в растениевъдството: други селекционери и земеделски производители вече не могат свободно да използват патентованите семена като основа за по-нататъшно размножаване, за разлика от сортовете, които са защитени с право на сортна защита. Ето защо, освен земеделските производители и екологичните организации, понастоящем и повечето селекционери се противопоставят на патентите върху конвенционалните семена.
Патентите насърчават концентрацията на пазара в сектора на семената. Малките и средните предприятия, които не могат да си позволят патенти, биват изтласкани от пазара. По-малката конкуренция и иновации водят до по-високи цени и по-малък избор в зеленчуковия сектор на земеделието. В дългосрочен план това застрашава продоволствената сигурност и независимост.
При патентите върху конвенционални растения обикновено се патентоват естествени свойства (например устойчивост), които вече се срещат в природата. Такъв е например случаят с патента, издаден на Syngenta за лют пипер, при който устойчивостта на лют пипер от холандската семенна банка (страна на произход Ямайка) е пренесена в търговски сорт. Такива патенти приватизират материали от семенни банки, които преди това са били обществено достъпни.
Какво значение имат патентите за ПолеРани
ПолеРани изисква семената от генни банки и колекции да бъдат свободно достъпни за по-нататъшна употреба от селекционери и земеделски производители. Патентите върху конвенционални растения могат да ограничат този достъп. Ето защо ние ги отхвърляме. Друга причина за отхвърлянето им са и негативните последствия за сектора на семената (виж по-горе).
ПолеРани се ангажира в рамките на европейската мрежа от неправителствени оранизации, критични към патентите . Немската организации „No Patents on Seeds“ (Без патенти върху семената), защитава целите си и правата на производители и потребители с обжалвания пред ЕПВ срещу избрани патенти и с застъпническа дейност. ПолеРани подкрепя дейностите на тази организация.
Този подход се нарича „достъп и споделяне на ползите“ (ABS). Към момента практически всички държави по света са ратифицирали конвенцията. Изключения са Северна Корея, Ватикана и САЩ.
За културните растения: Договор на ФАО за семена
При културните растения за храна и селско стопанство нито принципът на страната на произход, нито двустранните договори имат смисъл по отношение на разпределението на ползите. Ако например картоф, произхождащ от Перу, се развива в Българи в продължение на 200 години и по-късно се кръстосва с други картофи от други страни, тогава коя е страната на произход? Тъй като това е почти невъзможно да се определи, още при приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие беше решено, че достъпът и разпределението на ползите при културните растения трябва да се регулират в рамките на ФАО (Организация на ООН за прехрана и земеделие). Впоследствие беше разработено Споразумението на ФАО за семената.