Зеле Кьосе е стар български сорт киселарско зеле, отглеждан предимно в Кюстендилско и Дупнишко през последните 100–150 години. Характерно за него е почти пълното отсъствие на централна жилка в горната част на главата – оттам идва и народното име „кьосе“ (плешиво). Листата са тънки, нежни и изключително подходящи за приготвяне на сарми, защото се завиват лесно и не се късат при варене. Главите достигат 4–7 кг, плътно навити, с леко сплесната форма и светлозелен до бял цвят отвътре.
Днес Зеле Кьосе е застрашен от изчезване местен сорт, изместен почти напълно от холандските и немски хибриди. Семената се поддържат предимно от възрастни градинари и малки био-производители, които го отглеждат без химия и го ферментират по традиционния начин в дъбови бъчви. Вкусът на готовото кисело зеле е по-мек и ароматен от съвременните сортове, с характерна хрупкавост и лека сладост, която го прави предпочитано за празничната трапеза и зимните туршии. Запазването му е не само въпрос на вкус, а и на културно наследство.