В този брой ще ви срещнем с Атанас Буров – банкер, индустриалец, политик и държавник. Избрахме негови изказвания и мисли, свързани със земеделието, труда и хората на селото от книгата „Срещи с Буров“ на Михаил Топалов – Памукчиев, издателство SkyPrint, 2025.
Срещите и записите са правени през 1944–1945 година.
„Ужасен смут обзема душата ми, господин Памукчиев, като си помисля какво ще прави българинът като умре последният селяк, орач или жътвар, като умре последната българка, която сее бакла, боб, леща по балканските чукари? Какво?
Селянинът копае лозето, пръска го, плеви го, реже го, заравя го, но когато узрее гроздето, откъсва най-хубавият грозд и си го яде с наслада.
Защото това е неговият труд, рожба на неговите ръце. Това го издига до небесата… Той си го яде. Той си се радва. И тази радост привързва детето към земята. Тя. Само тя. Работа без радост не е работа.
Гега се прави, но любовта към скотовъдството не се прави. Тя се култивира за векове. Овчарят си надроби пълна паница с топло овче мляко, сърба и яде с наслада. И му е леко, и му е весело. И за сто пържоли не дава той тази паница квасено овче мляко с два пръста каймак отгоре.
Докато ги има тези геги и овчари, ще е добре, но после…
… Обаче всяко нещо се изкористява за година-две. Както и всеки властник се похабява за година, за две. Само частният стопанин в селото и в града – земеделецът и занаятчията, са вечни и неизменни. Ние създадохме след Освобождението към окръзите така наречените стопански единици наречени „постоянни комисии“. Те движеха икономиката на окръзите. Всеки председател на тази комисия имаше право на вето спрямо решенията на окръжния управител или на околийския началник.
Най-трудното нещо на този свят,.., е на един източен изостанал народ да му създадеш трудолюбие, ученолюбие и уважение към закона.
Бижу е и белият, кехлибарен грозд „Афуз-али“ („Болгар“) с едри, като сливи зърна. Те се топят в устата ти. Това е най-красивото бижу на света. Де ги, де ги стадата от сиво Искърско говедо? Няма ги. Те бяха бижу. Де ги, де ги стадата из Добруджа – стадата от крави, волове, коне, кончета, хергелета, овце и кози? Няма ги. Това е най-хубавото бижу на света. Вие, младите, ще ядете един ден камъни и пръст, защото няма да има кой да ви произвежда. Земята не дава нищо даром. Селянинът ще се изхитри и ще минава с малко, ще стане хайлазин. Човек се учи да работи 20-30 години докато стане прекрасен работник, а се отучва за два-три дни.
– Кой ще го учи да работи, да прави бижута?
– Земята
Глупост е, мъченичество е да се бяга от родината, г-н Памукчиев. Заклевам те – умри като просяк, но умри в родината си. Тя е земята, която те обича и те храни. Не я изоставяй никога. Тя може да стане гроб, но може да стане и градина, всичко зависи от тебе. Ако ти си на нея като добър стопанин, ще бъде рай. Ще бъде цвете. Но зарежеш ли я, тя буренясва и пропада. Земята е жива, тя диша и страда. Тя обича този, който я обича. Също като майка. Тя никога не е мащеха.
България е на пъпа на света. По-дивна, по-нежна, по-прекрасна страна от нея няма. И ако ние сме оцеляли като народ, то е само затова, защото сме си запазили горите… Това е, това е гората – богатство и благодат. Нищо не ти иска, като майката, като род ната майчица. А всичко ти дава – вода, гъби, дивеч, лов, риболов, влага, облаци, и ти напоява нивките. Без гора няма земеделие.
… само земята дава самочувствие, нищо друго. Няма ли един народ земя, той няма нищо. Земята е опората на человека. Орната земя, плодната земя дава богатствата на нацията. Колкото повече орна земя има в България, толкова по-добре ще е България“.