Семената са в самото начало на производството на храна, в началото на цялата хранителна верига – от полето, преработвателите, търговците, до масата на потребителя. Семената са в основата на живота – диви и културни растения, цветя и гори, храна за хората, птиците и животните.
За поне 12 хиляди години, селяните от цял свят са произвеждали свои собствени семена, избирали са най-добрите, подобрявали са ги и са създавали нови сортове житни, зеленчукови, овощни и влакнодайни култури. Нещо повече, тези селяни са уважавали Майката Земя. В древните времена никой не е говорил за защита на генетичните ресурси, и устойчиво земеделие. Човечеството инстинктивно е знаело, че цивилизация, която унищожава семената си и почвата, е умираща цивилизация.
Съвременната система в земеделието
От около 100 години насам, тези, които поощряват модерното западно земеделие, създадено от нефтохимическата индустрия са разрушителите на селските традиционни семена и замърсяват почвата с техните унищожителни отрови. Агро-химическата индустрия краде земята на селяните и застрашава съществуването на цялото човечество и планета. Тайната на този успех за корпорациите е проста. От 1900 насам, модерното земеделие започна да създава сортове, силно податливи на паразити и болести, които изискват голямо количество химикали за да оцелеят в земеделските полета.
Днес над 40 милиарда долара годишно се използват за фунгициди и пестициди и въпреки това 20% от продукцията е със загуби. Днешните земеделски култури боледуват от повече от 300 болести. Това е в резултат на дисбаланса в почвата причинен от химикалите. Селекционерите създават нови сортове, устойчиви на отделните болести, неприятели или конкретни климатични особености, но проблемите се увеличават. Най-големият от тях е монополът върху семената и посадъчния материал. 4 компании контролират 56% от пазара на семена. Същите компании притежават 65% от производството и продажбите на пестициди.
Развитие на хибридната селекция
През 1909 г. в САЩ са завършени първите експерименти по селекция на хибридна царевица, а през 1940 г. започва хибридната селекция на захарно цвекло. През 1956 г. първите хибриди царевица са налични в търговията със семена в Централна Европа. Това е важен етап, тъй като всички сортове, използвани до този момент, са били свободно опрашвани и са имали отворен цъфтеж. С необходимите знания всеки може да събере свои собствени семена и да ги засади отново на следващата година със същото качество.
Това се промени рязко с въвеждането на хибридни сортове (т.нар. F1 сортове). Хибридните сортове не могат да се размножават и възпроизвеждат. Днес хибридните сортове доминират на пазара на семена за зеленчуци и зърнени култури. При някои култури, като например царевицата, се предлагат почти изключително хибридни сортове, докато при други култури само няколко свободно опрашвани сорта остават търговски достъпни.
Българската наука е една от най-старите в Европа и българските учени имат голям принос за създаването на български сортове, подходящи за българските условия. След 1990 година започна масовото навлизане на чужди сортове. Държавата не подкрепя българската наука, но и учените нямаха уменията да излязат на свободния пазар със собствените си селекции. В момента 80% от семената в България са внос, а за житните култури дори над 90%.
Приватизация на семената
Когато става въпрос за пари, политиката никога не изостава. След Втората световна война фирмените компании за селекция на растения оказват натиск върху политиците, което води до въвеждането на Когато става въпрос за пари, политиката никога не изостава. След Втората световна война фирмените компании за селекция на растения оказват натиск върху политиците, което води до въвеждането на патенти за безполово размножаващи се култури в САЩ през 1930 г. Холандия е първата страна в Европа, която въвежда законодателство за защита на собствеността върху сортовете растения през 1942 г., последвана от Германия през 1953 г. През 1961 г. западноевропейските страни, основават UPOV (Международен съюз за защита правата на собственост върху новите сортове и растения). UPOV установява общи основни правила за защита на сортовете растения, т.е. правата на собственост на селекционера върху неговия сорт. Напълно легитимно е селекционерът да иска да бъде компенсиран за работата си. за безполово размножаващи се култури в САЩ през 1930 г. Холандия е първата страна в Европа, която въвежда законодателство за защита на собствеността върху сортовете растения през 1942 г., последвана от Германия през 1953 г. През 1961 г. западноевропейските страни, основават UPOV (Международен съюз за защита правата на собственост върху новите сортове и растения). UPOV установява общи основни правила за защита на сортовете растения, т.е. правата на собственост на селекционера върху неговия сорт. Напълно легитимно е селекционерът да иска да бъде компенсиран за работата си.
Фактът, че патентите оставят по-малките селекционни компании практически без шанс за конкуренция, води до опасна монополизация. Повече за това тук. Разработването на сортове стана толкова доходоносно благодарение на патентите и развитието на генното инженерство, че големи химически компании купуват своето място на пазара на семена от 80-те години на миналия век. Това доведе до разработването на пакети от конкретни сортове, продавани в комбинация с конкретен хербицид. Оттогава се наблюдава тревожна концентрация на пазара на семена. Докато през 1985 г. тримата най-големи производители на семена продаваха 6,8% от световно търгуваните патентовани семена, до 2021 г. тези трима най-големи производители имаха пазарен дял от 44,4%. Днес пазарният дял на трите най-големи (Bayer, ChemChina/Syngenta, Corteva) се оценява на 56%. По-малките селекционни компании бяха придобити или принудени да капитулират пред своите огромни конкуренти. Много от зеленчуците, предлагани днес, идват от тези финансово мощни корпорации.
Последиците и решенията
Това вреди на околната среда и фермерите в полето, подхранва климатичната криза и често произвежда продукти, замърсени с пестициди, вредни за здравето. Но не е задължително няколко корпорации да диктуват диетата ни. В „Корпоративен атлас 2026“ немската организация BUND освен систематизираната информация за последиците от корпоративния контрол върху земеделската продукция обобщава какви политически решения трябва да се вземат, за да се ограничи корпоративната власт в хранителната система. Ние в Сдружение ПолеРани смятаме, че на местно ниво има многобройни възможности за гражданите и местните власти да се застъпват за ориентирана към обществена полза хранителна политика – защото ние сами трябва да решаваме какво ще се окаже в чиниите ни.
Когато семената, източникът на живот, умишлено се превръщат в невъзобновяеми чрез тихнологични интервенции като хибридизация или генно инженерство, за да се създадат стерилни семена, изобилието на живот намалява, растежът в полетата на земеделските производители се прекъсва, но ръстът на печалбите на корпорациите се увеличава.
Добрите наследствени сортове и малко плодородна земя могат да създадат чудеса.
За да се съхрани селскостопанското биоразнообразие и да може да продължи да се развива, от основно значение е свободният достъп до семена и посадъчен материал (генетичните ресурси). Семената със свободен достъп в много ръце: градинари, земеделски производители, учени, селекционери, насърчават разнообразието:
- Селекционерите се нуждаят от достъп, за да могат да избират желаните характеристики от съществуващото разнообразие и да ги включат в нови сортове.
- Земеделските производители и градинарите се нуждаят от достъп и свобода да размножават, разменят и пускат на пазара сортовете, за да могат да запазят разнообразието на полето и да се адаптират към разнообразните климатични условия.
За да бъде това възможно, производството на семена не трябва да бъде ограничавано нито от права върху интелектуалната собственост /патенти/, нито от закони за семената, нито от неадекватни фитосанитарни мерки!