Денят 24 април се е празнувал под името Храниполе в Медвен, Котленско, Раниполе — в Панагюрище, Полерани — в Ябланица, и Ранополия — в Западна България. Празникът, както се вижда, не е бил свързан с името на никой християнски светец или светица; той си е останал напълно езически. И това ще се е дължало на някаква по-дълбока причина, която не е позволила или улеснила такова свързване. Но неговата дълбоко езическа същност хвърля светлина и върху характера на празника, честван на 23 април, защото в една народна песен се посочва ясно, че той е бил схващан като Гергьовден.
Стари сведения за празника ни дава и П. Р. Славейков, като от тях може да се заключи, че една много силна традиция е наложила празнуването на този ден въпреки ясното съзнание, че той е езически и несвързан с църковно установените празници. На тоя ден е продължавало угощението от Гергьовден, предшествано пак от изкъпване, което в миналото ще е имало обреден характер.
Харесахме значението на думата:
ПолеРани – Полето(х)рани хората, хората хранят полето
