До средата на XIX век в страните от Западния свят, в България до средата на XX век, земеделските производители са правели две неща: отглеждат растения и работят като селекционери. Не в този смисъл, по който разбираме селекционерството като кръстосване на две различни сорта от едно и също растение, а чрез процес на избор чрез наблюдение Днес тази традиция продължава в малки градини или професионални организации. Този процес продължава да преобладава и в Глобалния юг, но в Глобалния Север е изтикано встрани и почти забравено.
От общо благо до притежание на корпорациите
От времето, когато човекът от ловец-събирач е започнал да води уседнал начин на живот, от преди 12 000 години, семената са били споделяни, търгувани и непрекъсното подбирани за определени качества и характеристики. Това е осигурявало приспособяването към местните условия да е постоянен процес, произвеждащо семена, които се развиват отлично в една непрекъсното променяща се среда. Дори при големи горещини или извънредни мразове, растенията от тези стари, селски сортове могат да оцелеят. Когато земеделските производители са били и селекционери и производители на храна, семената са се считали за общо благо – обществена собственост в полза на всички. Тези семена за зеленчуковите култури се наричат сега стари, наследствени, директни или с открито опрашване. Всеки градинар или земеделски производител може да запази семена от собствената си реколта и те ще дадат растения със същите характеристики. И така всяка година.
В днешни времена е коренно различно. Не само основните културни растения, които са в основата на храна се считат за стока в глобалната търговия, но и семената.
Отношението към селекцията на културните растения започва да се променя преди повече от 150 години. В края на двадесетте години на ХIX век, възниква една нова генерация „природни учени“. Те са били ботаници и първите приложни учени, които прилагат системен подход в селекцията, заедно с промяната в технологиите и индустриализацията в земеделието.
Независимо дали става дума за растения или животни, хибридното размножаване се основава на така наречения хетерозис или хибриден ефект. Хибридите се създават чрез целенасочено комбиниране (кръстосване) на подбрани, силно различни родителски линии със специфични характеристики. Положителните характеристики на родителите се комбинират в полученото растително или животинско поколение (F1 = филиално поколение 1) чрез кръстосване, така че целевите характеристики, например добивът да е значително по-висок от този на родителските линии. В допълнение към повишения си добив, хибридите се характеризират и със своята еднородност. Растенията в едно насаждение почти не се различават едно от друго по своите характеристики и външен вид.
Семената от това F1 поколение и се засят отново, то най-вероятно не само няма да има поколение със същите характеристики, но въобще няма да има плодове. Фирмите продаващи хибриди имат интерес да продават семена всяка година.
В долната таблица са показани разликите между селските /градински селекции и на индустриалните корпорации:
| Характеристики на селските /градински селекции | Характеристики на селекциите на индустриалните корпорации | |
| Група | Фенотип: съобразен с условията на отглеждане | Генотип: гените като най-малкатата частица на живота |
| Репродуктивност | Висока Открито опрашване Сортовете никога не са завършени. Всеки може да се развие в зависимост от конкретното място | Ниска или слабо възпроизвеждащи се Технология „Терминатор“ Генетично изменени сортове, които са стерилни. Семената са „еднократни“ |
| Цел на селекцията | Да е подходящ за конкретно място Сигурност в реколтата | Повишаване на добива Униформеност Новост на сорта Патентна възможност |
| Знания и методи | Знанията се предават по наследство или обменят с други хора Няма задължителни правила, а общи насоки Импровизирането и експериментите играят голяма роля | Знания от природните науки Методите често рязко се променят Общи задължителни изисквания и схеми за селекция |
| Рамкови икономически условия | Производството на културните растения е включено в земеделската селска икономическа система | Производството на културните семена следва неолибералната пазарна икономика |
| Права на собственост | Селяните/градинарите разглеждат посадъчния материал предимно като общо благо. Могат да се обменят и предават на поколенията. | Посадъчният материал се разглежда като частна собственост – защита на сортовете, патенти |
| Действащи лица | Култивирането, грижите и селекцията е в градините и полетата на земеделските производители/градинари Те са селекционери и производители | Собствено професионално производство Международни монополни концерни |
| Насоченост | Селекционерите и производители работят заедно Директна връзка с кулинарното изкуство Вкусът и качествата за съхранение и преработка играят съществена роля | Следва модела на конвенционалното земеделие (механизирано, транспорт и съхраняване) Вкусът не играе особена роля Съставни части, които могат да се изолират и измерват |
| Време | Сортовете няма начало и край Продължителността на селекцията е от второстепенно значение | Времето е икономически фактор (Времето е пари). Съкратеното време за селекция е също цел на селекцията |
Източник: Eigene Darstellung: Andrea Heistinger, Die Saat der Baüerinen, 2001:38-73
Прасета и пилета
При прасетата за угояване само много малко видове ивотни все още принадлежат към порода, която може да се размножава естествено , а при кокошките носачки и бройлерите сега се използват почти изключително хибриди.
Предимства и недостатъци
Предимствата, като например високите и постоянни добиви, са неоспорими. Хибридните сортове и породи обаче никога не могат да бъдат възпроизведени точно според сорта, което означава, че новите семена и новите пилета или прасенца винаги трябва да се купуват от семепроизводители или развъдната компания.
Макар, че това е честа практика в нашето силно специализирано земеделие, то може да бъде заплаха за препитанието на малките земеделски производители и градинари. Особено тревожното в тази зависимост е, че много малко на брой компании притежават хинбридните линии, съответно могат да произвеждат хибридите и по този начин в крайна сметка да определят какво ядем. След скорошната вълна от сливания (Syngenta с ChemChina, Dow Chemical с DuPont и Monsanto с Bayer), четири компании контролират 56% от световния пазар на семена.
В сектора на птицевъдството седем компании доставят хибриди от бройлери и носачки на световния пазар. В България все още има независими развъдни организации, които развъждат свои собствени хибриди и ги продават на фермерите.
Генитично обедняване
Монополизацията също води до генетично обедняване. За световния пазар се разработват много сходни хибридни сортове и породи. Тъй като не могат да се размножават локално, те не могат да се адаптират към местните условия и фактори на околната среда. Освен това, колкото по-тесен е генофондът, толкова по-трудно е да се реагира на нови болести или изменение на климата.
Хибридните сортове като културно наследство?
Хибридното размножаване се практикува при растенията от 20-те години на миналия век; практиката се установява при животните малко по-късно. Хибридните сортове също могат да се считат за част от нашето културно наследство, тъй като са сортове, които присъстват в полетата и магазините в продължение на няколко десетилетия. Ако селекционната компания прекрати производството на този сорт в даден момент, организации за опазване на околната среда като ПолеРани няма да могат да го интегрират в своята система за опазване, тъй като компанията обикновено не дава достъп до свързаните с нея инбридни линии.
Освен това би било под въпрос дали ресурсите за сложния процес на поддържане на тези линии изобщо биха били налични. Такива сортове впоследствие биха били загубени и по този начин вече не биха били достъпни за по-нататъшно размножаване.