07.10.2026 София
В Стратегическия план за развитие на селските райони е включена интервенция II.А.5. „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ с 40 млн евро [1]. Същата интервенция е заложена и в другите страни, членки на Европейския съюз. Но има разлика. В другите страни парите се използват по предназначение, старите сортове се връщат в градините, земеделските производители получават финансова подкрепа за отглеждане на сортове, адаптирани към техните местни условия на отглеждане, като същевременно допринасят за насърчаване на разнообразието в стопанствата и икономическата стабилност.
В България досега няколко министерства обещаваха, че предвидените 40 млн евро ще бъдат предоставени на земеделски производители за опазване на старите, местни сортове. През предишния програмен период 2015-2020 финансирането предназначено за местните сортове, застрашени от изчезване е било изразходвано за хибриди, поради липса на семена и посадъчен материал от местни, стари наследствени сортове, които земеделските производители да купят.
През април 2026 по инициатива на Сдружение ПолеРани бяха сформирани работни групи и под ръководството на учени от Селскостопанска академия и Аграрния университет беше създаден работещ текст на интервенцията, както и списък на местни сортове, застрашени от изчезване към съответните култури. Този текст гарантира, че парите ще бъдат изразходвани в смисъла на интервенцията, а не за нови сортове, извън обсега на мярката. Текстът е предоставен на зам.министър на МЗХ.
Чрез прилагане на Интервенцията, генните банки към институтите на Селскостопанска академия и Аграрния университет, които в момента са изоставени и неподдържани, ще могат да възстановят своята роля на база за селекция и връщане на местните, стари сортове отново в градините и нивите в България.
През 2004 България ратифицира Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (ITPGRFA), по-известен като „Международния договор за семената“ на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) [2]. Този договор регулира в международното право концепцията за правата на фермерите и биоразнообразието. Ратифицирането на договора е установено със закон публикуван в ДВ. бр.105 от 30 Ноември 2004г. [3].
Това е първият международен договор, който официално признава огромния принос на традиционните фермери и местните общности за развитието и съхранението на растителното разнообразие. Той защитава техните традиционни знания и правото им да участват в процесите на вземане на решения и разпределение на ползите.
Вече 22 години България не е създала възможност за прилагане на закона. От тогава досега България не е предоставила нито един доклад по задълженията си с ратифицирането на Договора.
80% от храната в България е внос, 80% от семената са внос, 95% от бобовите култури са внос. Боб от Киргизстан се продава като „добруджански“ [4].
Във Франция и Италия Министерствата на земеделието добавиха към името си „Хранителна независимост“. Производителите на местни стари сортове в други страни членки на ЕС са подкрепени финансово и има специални закони за опазване и свободна размяна на наследствените сортове.
Сдружение ПолеРани настоява за отговор от МЗХ: Защо интервенцията за опазване на местните сортове, застрашени от изчезване не се отваря и финансовата подкрепа не се реализира?