В по-изисканите ресторанти у нас, се предлага френска лучена супа. Попаднах и на чудесен ресторант нейде из страната, където един истински французин предлага автентична френска лучена супа. Не знам с какъв лук я приготвя французина, ще отида и ще опитам. Със сигурност е вкусна. Но дали пък и българинът не приготвя лучена супа. Ако сега не е на мода, то може би по-преди. Да, открих я в книгата “Български народни гостби” с автор Анна д-р Хаканова, написана през 1939, преиздадена от Марин Лесев през 2019 г. Била е любима селска супа, но като се има предвид, че 80% от българското население по това време живее в селата, значи, е била любима на голяма част от българския народ. И естествено се нарича чорба, а не супа. И сега й е времето, при разни грипни виелици в нашето съвремие. Замества идеално имуностимулатори от аптеката. Защото чорбата се чувства.
Рецепта
Обелваме 5-6 глави лукъ, нарѣзваме ги на филийки и вратъ в тендежарата догде се схумятъ. Тогава се прецеждат през цедачка. Получаваме около 2 чаши гѪста, вкусна чорбица. Слагаме въ нея настъргана цѣлина (една главичка) и оставяме да омекне заедно съ 2 лъжици дървено масло и още малко вода. Прибавяме необходимата за чалба гѪстота. Подправямъ съ жълтъкъ и лимоновъ сокъ. Тази чорба зимно време се яде топла, много е вкусна и полезна. Лѣтно време се подава студена. НѣкѪде предпочитатъ да се нареже лъку на дребни филийки и да не се прецежда, а да се чувствува. Изобщо взето, българитѣ обичатъ много лука, оценили съ право неговата хранителностъ и лѣчебностъ.