В сегашния брой на бюлетина ви представяме отново рецепта от старите книги. Този път от “Български народни гостби” от Анна Хаканова, 1939 г., от поредицата фототипни издания на кулинарни книги от колекцията на Марин Лесев.
Едва ли има домакиня, а и мъже, които да не са готвили леща. Но тук, в тази рецепта има нюанси. От рецептата сме запазили българския език от 1939, но заменихме буквите Ѣ(ят) и Ѫ(голям юс) с днешните им съответствия.
Рецепта:
Тя е особено обична от старите, защото е лека и хранителна. По-едрата се чисти лесно, обаче по-дребната далеч я превъзходствува по вкус, ето защо по градове и по села най-чедно ще се види стара жена, обикновено с очила, внимателно да треби дребна леща. Отребената леща се измива с няколко води и отвечер се накисва в купа, а на сутринта се вари в същата вода, в която е киснала, в много чиста тенджера. Добавят се веднага 4-5 глави лук, нарязани на много тънки филийки, но не сдребнени като за яхния и доста големичко сухо клонче чубрица, потопено тъй, че коренчето да стърчи навън. То се изхвърля, когато лещата е сварена. Ние днес дробим в тая чорба морковчета, целина. В типичната българска чорба не се слага нищо освен чубрица и повечко чесън, изчистен на скилидки. Те трябва да омекнат, обаче да не се разварят, да запазят напълно формата си. Тази чорба не се долива, само когато лещата е съвършено увряла, добавя се, по желание, чаша бистра зелева чорба, като естествена кислота. Ако нямаме зелева чорба, добавяме една супена лъжица винен оцет. Тая чорба се яде съвършено студена, обикновено през постите, затова не й се слага дървено масло.